Едно позакъсняло откровение!
Още щом завърших гимназия, се записах на курс по козметика.
Никога не съм имала намерение да ставам козметик. Просто исках да зная как да се поддържам млада и красива.
Тогава още не знаех, че красотата се гради отвътре навън.
Че красотата на душата придава красота на лицето.
Че добрите и щастливи мисли могат да те направят по-красива и от най-скъпия козметичен крем.
Та, най-редовно и с голямо удоволствие посещавах практическите упражнения по козметика. Но при завършването не бях в София и помолих моя приятелка да ми вземе дипломата.
Тя я взе и я изгуби.
Тогава казах нещо, на което самата аз се учудих:
Как можа да ми загубиш дипломата? Аз, един ден, хляба си ще вадя с тая диплома!
Бях завършила английската гимназия, следвах английска филология и се готвех за преводаческа дейност. Козметиката беше само хоби.
Минаха години. Работех в туризма.
Работата с много хора и много претенции ме беше изнервила. Реших, че е време за промяна.
Исках спокойна работа. Хем да работя с удоволствие, хем да не съм под постоянен стрес.
И ... превърнах хобито си в професия!
Завърших колеж по козметика в Лондон и повече от десетилетие работя в спа индустрията.
И съм много щастлива.
Та си мисля, че ако човек обръща внимание на думите си, би могъл да надникне в бъдещето си!
Прочетете още:
Простих се с пушенето
Gatwick - Гатуик
Gatwick - Гатуик 2
Удоволствие дебне ...
Sanus Per Aquam
...
1 коментар:
Нищо случайно не му се случва на човек, винаги има защо, дори и в момента да не го виждаме:)))Поздрави!!!!
Публикуване на коментар